РАЗПУ̀ЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; разпу̀ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Оглеждам се, взирам се внимателно наоколо. Кога излезе млада Янкулица, / си се качи на диван високи, / се разпули по гора зелена, / що да видит чудо и големо! Нар. пес., СбБрМ, 141. Се разпули млада Момирица, / догледала огън на планина. Нар. пес., СбБрМ, 17. Се изкачи Веда на амбарот [хамбар], / се разпули Веда горе доле, / горе доле Веда по бял Вардар. Нар. пес., СбНУ Х, 45.